Късно вечер под звездите,
щурци, луна и манастир, 
окрилени са мечтите,
сърце и разум са във мир.

Гората нежно е заспала,
а аз не искам да заспя,
в мечтите съм се взряла,
до които всяка вечер спя.  

Лежа на пейката във двора,
полъх нежен ме връхлита,
премахва лятната умора
и сърцето ми полита.  

В мечтата своя се понасям,
обвита в нежна топлина,
тогава лампата загасям 
и гледам друга светлина.

хубава картина, чисти мисли, Природа. Ето, затова не понасям надутите, глуповати "професионални поети", да не споменавам имената на тия от блога. Естественото е за предпочитане!

Благодаря ви!