Прочетен: 1288 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2022 16:46
/опит за ретро-криминален разказ/
І-ва част Полицаят от Канбера
- Към мястото на произшествието ли, сър? – запита индиецът делово.
- Разбира се, Сурач – отвърта шефът му, загледан в красивата пустош на австралийската провинция.
Като кореняк от Сидни, той рядко си позволяваше подобни пътешествия из вътрешността на страната и сега тази девствена природа силно го впечатляваше със своята самобитност. Безкрайни долини, насечени тук-там от величествени скали и изпъстрени с малки блата. Някъде зад хълма, с който се бяха изравнили, се виждаха като зелени петна плодородните пасища, на които местните фермери извеждаха стадата си...
Той посегна към хладилната чанта, за да се разхлади с малко вода. После отново прегледа подробната карта, която си беше направил на мястото, още преди да тръгнат – имението на Ларсън се намираше в центъра на града – оттам до моста, където бе станала злополуката, се минаваше покрай няколко къщи и една малка горичка, която вероятно е била пуста по това време на денонощието. Докато спътникът му ловко избягваше неприятна неравност по пътя, той изчисляваше мислено километри от една до друга точка...
Когато навлязоха в градчето, вече минаваше обед и улиците бяха почти пусти, на места ги посрещаха блеене на овце, тук-там излаяха кучета и една черна улична котка пресече пътя на автомобила им.
- Това е лоша поличба – забеляза сътрудникът му.
- Стига, не вярвах да си толкова суеверен – усмихна се Хъдзън и се загледа съсредоточено в една къщите, чиито завески за миг се раздвижиха и оттам се подаде любопитното лице на симпатична старица.
- Я спри тук – каза шефът внезапно.
Свикнал със странностите на своя началник, индиецът само сви рамене и натисна спирачката...
- Извинете, че Ви притеснявам, мисис…
- Апълдор – леко притеснено го погледна жената.
Той й подаде някаква визитка, в която се представяше за полицай от столицата /имаше всякакви визитки и ги използваше според случая/. Дамата стана по-словоохотлива и ги покани на по чаша портокалов сок.
- Прави ми впечатление, че къщата ви е по средата между имението на Ларсън и гората, а една наблюдателна и интелигентна жена като Вас може и да е забелязала нещо странно в деня на катастрофата.
Окуражена от комплимента, дамата се усмихна и заговори припряно:
- В онзи ден старият Бранън Ларсън отсъстваше от имението по някаква работа. Синът му, мистър Дилън, бе поканил на карти съседът им, Саймън Радклив и тъста си, господин Джерами Уенън…
- Сигурна ли сте? – учуди се гостът, тъй като вдовицата бе твърдяла пред свекъра си, че са били само двамата със съпруга й.
- Сигурна съм, както съм сигурна, че сега стоите пред мен, сър – рече с гордост мисис Апълдор и самоуверено продължи. – Някъде към девет и половина вечерта, от имението се чу шум и викове, явно бе станал скандал и мистър Дилън изскочи залитайки през вратата, носеше бутилка със себе си. Качи се на и подкара като луд. Минавайки покрай мен, ми помаха дружелюбно с нея, изглеждаше напълно наквасен, след което продължи. Малко по-късно тъстът му също излезе и тръгна след него със своя автомобил.
Странно, съпругата на починалия не бе споменала нищо подобно.
- Но още по-необичайното е – допълни тя, снижавайки тон, – че когато навлязоха в гората, миг след това дочух... два изстрела.
- Сериозно – Хъдзън изглеждаше изключително заинтригуван. – А после видяхте ли мистър Уенън да се връща?
- Не, обаче аз си легнах към десет часа.
- Много интересно, много интересно. Забелязахте ли друг да излиза от къщата на Ларсън?
- Не, докато бях будна, не.
- Благодаря Ви, бяхте изключително полезна. Само един последен въпрос, беше ли навик на мистър Дилън да кара пиян?
- Не, аз изобщо не съм го забелязвала да пие, беше почтено момче, с добро възпитание. Явно тази вечер нещо го беше разстроило – дамата тъжно въздъхна.
- Ясно, благодаря Ви, - подаде й ръка с мил поглед и се отправи към изхода, леко замислен - ако се сетите още нещо, ще Ви бъда благодарен да ме потърсите, вероятно ще отседна в града Ви за няколко дни.
- С удоволствие ще помогна – поклати глава тя.
Когато се качиха в колата, сенките на дърветата се бяха издължили, слънцето бавно се движеше на запад, по планинските хребети насреща се разстилаше розова светлина.
- Виждаш ли, че е полезно да се говори с любопитни съседки – подхвърли шефът.
- Струва ми се слабо възможно, тъстът да го закара с колата до моста и да я бутне, за да инсценира катастрофа, освен това не са намерени следи от огнестрелно оръжие по трупа – разсъждаваше Сурач.
- Е, поне ще имаме тема за разговор с вдовицата – забеляза Хъдзън. – Дали първо да не поговорим с хората от имението, а? Местопроизшествието няма да ни избяга...
/следва/
1 Бунайп - австралийско митологично чудовище
Интересни лични речи на курсисти от Аген...
Интересни лични истории на курсисти от А...
Мирослава,
Извън криминалната тема - мислила ли си да пишеш разкази за живота на човека и природата. Разкази за древни хора, за елфи, планинци, учители, строители, артисти или пътешественици? Опитвала ли си? Ако опиташ сигурно ще напишеш интересни истории.