Събуждаме се сутрин,
проспиваме деня,
тежък за духа е
камшика на съня,  

глухи и незрящи
препускаме напред,
за истини гърмящи 
лепиме етикет:  

искащият мир
наричат го насилник,
а издигат във кумир 
агресора “закрилник”.  

Парадоксът е валиден
за всяка алинея, 
фарисеят благовиден 
плъзга се по нея.  

Ценности фалшиви 
развяваме надуто,
да бъдеме страхливи 
влиза във менюто.  

Но сградата ще рухне,
опорите са кухи,
буря щом се спусне -
остават съчки сухи.  

04.07.2023 г.

Стоварете, стоварете
скалите кални върху мен,
върха на егото си покорете,
а душата своя оставете в плен.

Във тази кал аз няма да потъна,
чернилката за мен е благодат,
духа си никога не ще огъна,
във мрака той намира звездопад.

На изгрев филмът ще приключи,
върха на своя дух ще покоря,
съдбата истината ще отключи,
пък аз ще Ви благодаря.

18.11.2021 г. 17:40

Късно вечер под звездите,
щурци, луна и манастир, 
окрилени са мечтите,
сърце и разум са във мир.

Гората нежно е заспала,
а аз не искам да заспя,
в мечтите съм се взряла,
до които всяка вечер спя.  

Лежа на пейката във двора,
полъх нежен ме връхлита,
премахва лятната умора
и сърцето ми полита.  

В мечтата своя се понасям,
обвита в нежна топлина,
тогава лампата загасям 
и гледам друга светлина.

Чистият замерят го със кал,
вечно го подритват без морал, 
в битката остава сам, 
бранейки свещения си храм.  

Чистият живее в тишина,
ако трябва води и война,
вярата дарява го с крила, 
винаги до него е била.  

Чистият ще жертва хляб и сол, 
вързан няма той да е за кол,
лети високо в небесата,
в поклон застава му земята.
 
08.10.2019 00:21ч.

Децата гледат те като богиня,
защото галиш тяхната душа,
за тях би станала слугиня,
слугиня нежна и добра.

Във приказките често ни разказват
за майки героини като теб,
които злото оковават
във вериги от букет.

Глава на твойто рамо ще положа,
когато вечер върна се в дома,
и главата своя ще заложа,
ако трябва аз да те спася!

Ти ще ги обичаш,
те ще се съмняват -
вечната пиеса,
играна до безкрай.

Рани ще обличаш,
пак ще те раняват -
скрити зад завеса,
уплашени са май.  

Груби думи хвърлят,
хвърлят ги без мисъл -
пареща плесница,
обвита в шоколад.  

Сякаш те захвърлят,
сякаш няма смисъл -
викат те за вица,
но ти не си им брат.  

Бягай от стадата,
знаеш си цената -
изход се отвори,
крилата си вземи.  

Дръж си свободата,
чакат те децата -
чакат кака Лори
със тях да полети!  

18.01.2019 г.    

Ето я! Махни се!
Достатъчно видях.
Не мога да понасям гнусния ти смях.
Маската ти ледена пред мен стопи се.
Скъпо ще заплащаш за сторения грях!

Гледай! Засрами се!
Рекламите лъщят,
зад тях търговците и кинтите пищят.
Коледният смисъл сякаш поизтри се.
Но бурите небесни скоро ще трещят!

„Плюскане, пиячка -
днес са намалени!”
Лакомите люде гледат впечатлени.
Ах, какъв си щедър! Аз не съм глупачка,
нито пък продавам ценности сломени!

Християнин бил си?
Как си позволяваш!
На Пръдни вечер достойно се представяш,
биеш се в гърдите – истински Ахил си,
само ти свинята с брадва благославяш!

Лъжите са безброй.
Елхите се душат.
„Моралът не е право!” – пак ще ни внушат.
Вика ни живота да ходиме на бой,
защото му омръзна все да го рушат!

Пазете се деца!
Бъдете Божий зов!
Христос роди се – не за маса, не за лов!
Влечугите са хитри, нямат те сърца.
Но вие сте велики, вие сте любов!

2016 г.

(Силвия Стефанова)

Да откриеш твоята сестричка
след години, векове, животи,
да познаеш нейната душичка -
мелодия от хармонични ноти.

Вярвай ми, че щом за миг те зърнах
Бог в сърцето право ми извика:
“Твой приятел аз при тебе върнах -
рядко срещана в света антика.”

И ето: ходих, търсих и открих...
по-щастлив човек от мене няма,
сега помни последния ми стих -
че за тебе, Сиси, скачам в яма!

 „Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани…”  

„Дали е зла или надменна?
Дали е черна птица тя?
Дали е доста лицемерна?
Дали е черната овца?”  

Защо живеем в рамки?
Защо са гръмките слова?
Защо се хващаме за сламки?
Защо сме с дървена глава?  

Как обиждаме душите...
Как прегазваме сърца...
Как не чуваме с ушите...
Как сме глупави деца...  

Кой до слабия застава?
Кой е в огъня борец?
Кой на думи защитава...
Кой в делата е творец?  

Не ме наричай поетеса...
Не искам аз да съм позьор!
Не ме поставяй зад завеса...
Не съм в живота си актьор!  

11.10.2018 г.

Човек човека изучава -
сам човек не си на този свят,
пътя с път се разминава -
всеки път е със различен цвят.

Две червени си приличат
и заедно танцуват те,
нюансите им се привличат,
говори нежно в тях дете.

Но часовникът тиктака
и няма време за застой,
всеки цвят си гони влака,
всеки цвят бленува за покой.

И няма нужда тук от драма -
живеем в хармоничен хаос,
всеки търси свойта гама,
в коята да танцува валс.

Някои цветове си пасват
и качват се в един вагон,
други само се захласват
и се спуква техния балон.

Много спирки ни очакват,
ще се сипят избори в порой,
хора често се прекачват,
някои са в погрешния завой.

Но научих аз един урок -
фалшивите се боядисват.
Боята им си има срок
и те бързо се вмирисват.

Истината носи бяло,
бялото не се маскира,
то винаги остава цяло,
то всички цветове събира.

25.09.2018 г.

В страданията не се изхвърляй,
в тъгата си достоен остани,
думите небрежно не подхвърляй,
пред истината с доблест застани.  

В тъмнината запази искрата,
в страха си се бори за смелостта,
не забравяй никога крилата,
които вадят те от пропастта.

В препятствията откривай смисъл,
в живота си обичай с чистота,
добрината проявявай с мисъл,
това е силата на любовта!  

04.08.2018 г.

На В.К.

Ти всеки път отнасяш ме във рая
и всеки път даряваш ме с крила
и сякаш аз на сцената играя
и сякаш в твоите мисли съм била.  

Мечтата, о мечтата е велика,
понася ни във полет от любов,
чрез нея твоята душа извика:
„Постигнах го, аз вече съм готов.”  

Звездите светят нощем на небето,
напомнят ни какво е красота,
помни, че ти разплакваш в мен детето
и също го разсмиваш с лекота.  

Животът ни е просто постановка,
човекът винаги ще е актьор
и той не ще се хване на уловка,
ако Бог е негов режисьор!

  3.05.2018 г.

Греши човекът и го плюят,
хвърлят кал и го кълнат
и той горкият се превива,
защото е загубил своя път.
Лежи там някъде във мрака,
всички са със чук в ръка,
удрят силно по душата
и оставят своята следа.

Тук безгрешните са много,
думата им е закон.
Но пък грешните помнете -
със тях ще бъде Бог!
И Албена я затриха,
защото грешна беше тя,
защото хората овце са,
но човекът в нея не умря!

24.03.2018 г.  

Сърце недей изстива,

обещай, че вечно ще гориш,
аз ще бъда твоята закрила,
ще бдя над теб, когато спиш.

Сърце не ме оставяй,
бъди до мен и ме крепи,
без теб умирам – не забравяй,
а със теб – душата ми лети.

Сърце, не спирай да обичаш,
аз ще браня твоята любов,
ти на гибел често се обричаш,
но чрез тази смърт постига се живот!

Ходя
скачам
политам
сбогувам се с този живот,
но спокойни бъдете -
аз дишам,
просто направих развод!

На прага стоя и пристъпвам
към новата същност
към новия свят...
И решена съм вече,
не ще да отстъпвам,
поемам по пътя си свят!

На оковите в мене,
на всичко антично -
чертата поставям
и слагам нов ред.
Започвам броене
и то безгранично,
стените събарям
и тръгвам напред!

24.12.2017г.