Обикновено хората, избрали трудния път, остават незабелязани от обществото. Тези, които имат идеали и не правят компромиси с принципите си, са смятани за наивни „ветрогонци“, а тези, които живеят в зоната на сигурността и се борят да спечелят слава и материални блага, като продадат душата си, са уважавани и считани за преуспели. Историческите събития и литературните творби водят до заключението, че героите, на които се възхищаваме, са оценени едва след като си отидат от този свят. Чак тогава обществото си дава сметка за значимостта на делата и подвизите, извършени в името на висша цел.

Една от личностите, която споделя напредничави идеи за своето време и остава неразбрана от повечето си съвременници, е Христо Ботев. Националреволюционерът се води главно от чувството си за справедливост и своята ценностна система, на чийто връх място заемат свободата и любовта към народа. Името на поета става нарицателно за смелост, жертвоготовност и сила. Някои хора обаче ще кажат, че Ботев е импулсивен и неразумен, ще се вгледат в грешките му и ще отречат подвига му. Но това няма да е изненадащо, защото не съществува герой, който да е харесван от всички. Дори учението на Христос, което проповядва обич към ближния и символизира божественото и съвършеното, все още е неразбрано и отхвърлено от мнозина. Какво остава тогава за делата и идеите на един обикновен човек, на един Ботев? Всеки един от нас има различни представи за живота на българския революционер. За едни поетът е вдъхновение и гордост, а за други – глупак, повярвал си, че ще промени света.

Моят Ботев е творецът, чийто живот е изкуство, чиято поезия е музика и чиито чувства не могат да бъдат изобразени върху една картина. Той е „глупак“ за онези, които са попаднали в клопката на безнадежността, безверието и пасивността, за онези, които претърпяват или вече са претърпели падението на своя дух. Ботев създава живот в изкуството си, но това постижение се дължи именно на поезията, сътворена от действията му. Творчеството му не би могло да е така значимо, искрено и пробождащо с моралните си послания, ако самият автор не е преживял мъките на лирическия си герой и не е успял да ги превъзмогне със силата на всемогъщия си дух. Моят Ботев е неудовлетвореният човек от несправедливата действителност, който обаче се опитва по достоен начин да я промени.

В тревожното време, в което живее българският възрожденски поет, само приелите робското статукво могат да се радват на спокойно съществуване. Болката от реалността, която заобикаля Ботев, го кара да потърси възмездие, както Едмон Дантес  иска да отмъсти за непочтеността на враговете си и както Дон Кихот се стреми да помага на слабите и онеправданите. Свързан здраво със своя род и трагичната му съдба, революционерът черпи сили от извора на родолюбието. Той се стреми да изпълни свещения си дълг към отечеството. А сами ние можем да си направим извода, че онзи, който така силно обича родината си, то той така ще обича и хората, защото човеколюбието и хуманните идеи са част от същността му. „Преди всичко трябва да сме човеци, а после българи и патриоти…“ – казва Ботев. Думите му са призив за повече обич и търпимост между хората, защото доброжелателността и любовта са единственият верен път към духовно усъвършенстване на човешката цивилизация, част от която са и българите според революционера.

Чрез живота и творчеството си Ботев поставя винаги на преден план проблема за свободата. Той  разглежда тази ценност като основно човешко право и задължително условие за развитие на личността. Ботев ненавижда всичко, което спъва и затваря хората, независимо дали това е системата, подкрепяна от едно фалшиво и неискрено общество, или тиранията на една империя. Поетът смята, че най-висшата мисия на човека е да освободи пространството около себе си. Изпълнявайки дълга към своя народ, отделният индивид помага на всички по Земята: „А който умре за свободата, той не умира за своето отечество, а за целия свят. “

Ботев е пример за онези герои, чиито призиви остават недочути. Неговите стихотворения и статии имат за цел да провокират читателя да се замисли върху свръхземните въпроси. Ботевите произведения са пъстри картини от емоции, които изобразяват живота на революционера стъпка по стъпка. В елегията „Майце си“ наблюдаваме човека, който се чувства неразбран, неудовлетворен и самотен, а по-късно, извървявайка пътя на себепознанието, заявява готовността си за саможертва в стихотворенията „До моето първо либе“ и „На прощаване“. Ако в началото Ботев се намира между „глупци неразбрани“, в края на житейския си опит вече е заел мястото си сред „лични юнаци, / напети, с дрехи войнишки“. Чрез думите: „в редовете на борбата /да си найда и аз гробът!“ Ботев сякаш предсказва какъв ще бъде завършекът на поетия от него път.

След смъртта си Ботев е вдъхновение за будните хора, които не стават жертва на фалшивите ценности и идеали. Творчеството и революционната дейсност на поета са оценени от целия свят. Историята за кораба „Радецки“ достига до Русия и по този начин чрез смъртта си през 1876 г. Ботев допринася за извоюването на свободата на България две години по-късно. Строфа от баладата „Хаджи Димитър“ пък е гравирана след време  със златни букви в Сорбоната. Някои от бъдещите творци се възхищават на делата на поета революционер. Пейо Яворов казва: „Без вратоломните авантюри  на „нехранимайковци“ като Ботева България днес не би фигурирала на всесветската карта…“ Думите на Яворов са поредното доказателство, че подвизите биват оценени чак когато героите си отидат.

В днешно време със сигурност съществува съвременният Ботев, който вижда проблемите, които са невидими за останалите и който скромно и достойно се бори с тях, без да се стреми към слава, защото знае, че тя идва тогава, когато пътят е извървян докрай. Да останеш в паметта на хората не трябва да бъде цел, а следствие от действията ти. Нима Паисий е искал да стане известен със своята „История славянобългарска“? Неговият стремеж е бил съвсем различен – да съхрани българското и да научи хората да ценят рода и езика си. Ние считаме личности като Ботев и Паисий за безсмъртни, защото те достигат места, недостижими за другите, като се отдават на висшия си идеал.

Всеки сам избира дали ще следва общото мнение от страх или ще прояви смелост да защитава своите разбирания. Моят Ботев ме учи, че най-големите мечти могат да бъдат причина да се изправиш срещу най-големите изпитания, да останеш сам и неразбран, но да успееш да удовлетвориш душата си. Пътят, по който поемаме, винаги крие трудности и рискове. Понякога се връщаме там, от където сме тръгнали, в спокойната зона на комфорта. Изисква се воля, за да направим отново стъпка напред. Нужно е да си припомним, че Данте стига до Рая, преминавайки първо през Ада. Моят Ботев често ми припомня подобни факти и ме зарежда със сила и смелост, за да стигна там, накъдето съм се запътила…

Блогът ви ми хареса заради наблюдателността, искреността и стремежа ви към вечните ценности, които дават смисъл, бъдеще, радост и хармония в човешкият живот. А съм вярващ човек и за мен тези ценности, които правят живота възможен през вечността, са любов към Бога и ближният, стремеж към истина и справедливост, и свободна воля, с която Бог ни е създал, за да не бъдем роботи, а свободни личности способни на искрена непринудена любов към Бога и ближният.

Но Бог казва че блаженни са кротките, защото те ще наследят Земята. Блаженни са миротворците, защото те ще се наследят вечен мир. Блаженни са милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блаженни са гонените заради правдата, защото те ще живеят във вечна правда. Силата на Божиите хора не е в оръжието, а в словото и правдата Господа. И чрез това слово не се борим срещу царства, а срещу власти и срещу заблудите във този свят, посяти от тези, които искат да заемат мястото на Бога в живота на хората. Нашата сила е в смирението, покаянието и освещението чрез могъщата помощ на Бога и Светият Дух, най-святият дух на истина и живота.

Бог ни е създал, Бог ни поддържа чрез Неговото слово и блага за да бъдем живи духовно и физически, и Бог ни спасява чрез своят Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него и е верен на волята Му докрай, но да има вечен живот. Бог победи света, но мнозина от временните управници на този свят още не са го осъзнали. И ние трябва да се молим и за враговете на Божията вечна истина, защото са ни братя и сестри тръгнали по лоши пътища.

Благодаря ви! Аз също съм вярващ човек :)

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
поглед мрачен, умът не види
зло ли, добро ли насреща иде...